ресурси

 

April 2018
M T W T F S S
« Nov    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

Как намерихме "Приятели"

автор: Милена АврамоваP3270034

Детството оставя отпечатък в спомените, както и в бъдещето на хората. Съвсем ясно изникват в съзнанието ми онези сутрини в далечните 80-е, които започваха за мен с ранното ставане, обичайните бодежи в стомаха и неизменната молба да си остана вкъщи, която никога не се изпълняваше. Следваха досадните часове на престоя ми в детската градина – от задължителното „Да си изядеш филията, иначе… !”, през „игрите” с всички недотам доброжелателно настроени към околните другарчета до финалната ми драма – обяда с първо, второ и трето и дългия скучен „следобеден сън”, който трябваше да изтърпявам будна в леглото. Нито учителките, нито лелките се вълнуваха, че едно тригодишно дете като мен не обича филии с масло и мармалад, не иска да си играе със страшните сестри Стоичкови, които се присмиват на любимата му играчка и че не изпитва необходимост да спи следобед, защото има излишък от енергия макар и да изглежда тихо и кротко.

Когато на бял свят се появи дъщеря ми, нямах план колко дълго време ще „издържа” в отпуск по майчинство. Предричаха ми как след няколко месеца по градинките в разговори за памперси, пюрета и новите играчки на детето, съвсем скоро ще се моля за 12-часовите си натоварени „офисни” дни и ще търся възможност за детска ясла от най-ранна възраст. Някак неусетно започнаха да минават месеците – кърмене, разходки доста по-надалеч от кварталната градинка и на места, които бяха недостъпни за мен по времето, когато бях затворник от „9 до 6”, а целият свят навън не спираше заради моето отсъствие. Да, но изминаха първите около година и половина на дъщеря ми и с тях и първите угризения започнаха да се прокрадват у мен. Детето ми нямаше „приятелчета”, с които да се рови по цял ден в местния пясъчник и заедно да си поделят трапезата от детската кухня на пейката пред блока. Нали всеки ден бяхме на различно място – в парка, при баба, на гости, на разходка по нов маршрут и не „членувах” в някоя квартална група, а дългото кърмене, късното захранване и пълната липса на интерес към класирането за детска ясла не бяха предпоставка да се доберем лесно до заветната компания. Интернет и най-различни специализирани материали, както и факта, че от моя съпруг (и от мен от 4-годишна възраст нагоре) са се получили хора въпреки „самотното” детство извън институциите, ми даваха известно успокоение. Въпреки това червената лампичка продължаваше да свети и един ден, когато се натъкнах на Интернет-страница, в която някаква си група „Приятели” описваше как прави всяка седмица занимния за собствените си деца с приказки, английски и други подобни, аз видях интересна възможност да разнообразим компанията си с детето. Да, но местата били запълнени, после се роди синът ми, а те временно не правеха групи и след около 1 година се престраших да пиша отново. Ура, поканиха ни на коледно парти! Значи пак са започнали.

В началото на февруари 2009 година най-накрая се „добрахме” до първата за нас група за игра. Пяха песничка, моделираха с пластелин, апликираха и най-важното – срещнаха се с други деца. Дъщеря ми беше на 3,5 г., а синът ми почти на 2 г. Започнахме да ходим там всяка седмица и неусетно за месец-два бяхме тотално погълнати от идеята и реализацията на групите за игра. Преживяхме незабравими моменти, забавлявахме се на няколко празника в новата компания и участвахме в реализирането на една мечта на „Плейцентър Приятели” – намирането и създаването на дом за групата деца и техните родители, където да се състоят срещите и групите за игра. Така всъщност открихме приятели при „Приятели”. Все още се намира по някой загрижен познат, който да ми обясни колко е важно посещението на детска градина и как лишавам децата си от социализация. Но той или тя обикновено не знае, че сега ежедневието на нашето семейство неизменно е свързано с „Приятели” – децата играят, забавляват се и се учат как се работи от и заедно с майките и бащите си. Вече знам какво значи „плейцентър”, „група за игра”, „родителски кооператив” – всички те са отговор на интуитивното ми усещане какви искам да са дните на моите деца – игри и учене в приятелска среда и с мама, която откликва на нуждите при тяхно желание. Детската градина не им липсва, а майка им, която все още не ходи на работа, е далеч от възможността да скучае. Да си родител в плейцентър изисква ангажираност, активност и труд – не заради пари, а за щастието на децата ти.

Сега бих казала на всеки, който търси подходяща алтернатива за среда на децата си: „Елате и вие при нас, за да намерите своите „Приятели”!”.

Comments are closed.