ресурси

 

October 2018
M T W T F S S
« Nov    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Една детска градина в Стокхолм

Публикуваме една статия, която открихме в блога Blizodobebeto.com на Василена Доткова, защото много ни впечатли организацията на образователно-възпитателния процес в една обикновена детска градина в Стокхолм. Благодарим на Василена за разрешението да ползваме нейния материал на нашия сайт!

ЕДНА ДЕТСКА ГРАДИНА В СТОКХОЛМ

Василена Доткова

Спотайвам се, защото никак не ми се пише още един постинг за това колко добри са някакви социални услуги в Швеция в сравнение с България. От друга страна обещах да разкажа за детската градина на сина ми, а и си струва да се види колко много може да се подобри грижата в детските градини, без да е необходимо да се влагат допълнителни пари. Така че ще изредя супер набързо нещата, които ме впечатляват и скоро след това ще постна нещо друго, за да сменя темата и да не досаждам.

Жоро ходи на обикновена общинска градина от месец и ето каква е тя:

- В началото родителите ходят заедно с детето, докато свикне. Обикновено около две седмици, но тъй като Жоро е голям и беше във възторг от мястото, ние стояхме с него само 4 дни. В нашия случай присъстваше и сестра му, понеже я гледам аз и няма къде да бъде, освен с мен. Присъствието на малко братче или сестриче в такива случаи е съвсем обичайно. На втория ден, когато Жоро за пръв път остана за обяд, ние със Сия също обядвахме заедно с децата в градината.

-  Преди постъпването на децата не се правят кръвни изследвания, нито чревни или някакви други.

- Не знам с какво чистят, но няма мирис на хлор и препарати.

- Родителите могат да влизат в помещенията по всяко време и повечето го правят при оставяне и вземане, което се случва в различни часове. Не се влиза с обувки.

- Децата ходят по чорапи или боси, това го споменавам само защото в българската градина, в която Жоро е ходил за малко, имаше грандиозен проблем с желанието му да стои вътре бос през август, което не беше позволено.

- Следобедният сън е по желание. В групата на Жоро никое дете не спи, а в по-малката група спят само някои. Специално помещение за сън няма, но има отделни стаи с различни играчки, както и обособени кътчета с по някое меко диванче например, оградени със завеси и т.н. Цялото пространство е разчупено, а не подчинено на идеята всички да се виждат ясно във всеки момент. Прилича на дом и е уютно.

-  През по-голямата част от времето децата имат възможност да си избират заниманията. Понеже моят син е в група с 4-5 годишни, имат табло с имената на всяко дете, на което то залепя картинка със заниманието, което си е избрало за следобеда. След това по картинката всеки може да си припомни какво е правил и да се увери, че си е прибрал играчките.

- Има отделно помещение за рисуване със стативи, всевъзможни бои и хартия, където децата могат да влязат да рисуват когато искат.

- Малките групи имат книжка за всяко от децата – формат А4, ламинирани и подвързани, със снимка и името на детето на корицата, а вътре снимки на членовете на семейството, дома, любими играчки и т.н. Ако някое дете тъгува за близките си, може да показва книжката си на другите деца и да им разказва за тях.

- Всяка група има директна външна телефонна линия и родителите могат да се обаждат на учителките и на децата по всяко време. Обаждала съм се на Жоро два пъти, когато е имал съмнения дали му се ходи на градина и сме се уговаряли предварително да се чуем през деня.

- Групата от 15 деца има 3 учителки, в детската градина има и 2 мъже педагози, макар и не в нашата група.

- Децата говорят на учителките на „ти“ и на малко име.

- Всеки педагог в градината има служебен имейл адрес, всяка седмица до всички родители се изпраща седмичен мейл, в който накратко се изреждат събитията и заниманията през изминалата седмица и предстоящите през следващата.

- Храната е съвсем проста и децата имат възможност да избират и комбинират сами някои от елементите й. В нашата градина няма сутрешно хранене, а само плодове в 10 часа, обяд и следобедна закуска. Обядът обикновено се състои от няколко неща, които могат да се комбиринат – например проста салата, варен ориз, печена риба и варен нахут с малко подправки (това имаше когато аз обядвах там) или супа и едни много вкусни пълнозърнести сухари  (kn?ckebr?d), които по желание могат да стават на сандвичи с нещо отгоре, десерти няма, пие се вода. Детето само посочва кои от нещата иска да му сложат в чинията и колко, няма натиск да се яде.

- Децата са навън по много независимо от времето, което честно казано на моменти ми идва леко в повече, но се ползва с широко одобрение сред родителите. Всеки вторник има излет, най-често в гората, но понякога я сменят с друго място.

- За повишаване на тон или за наказания просто е абсурдно да се говори.

- И последно ще се похваля, че през този месец Жоро не е боледувал, Сия също, макар че в групата редовно има деца, които се разхождат със сополи под носа. Правилото е, че не могат да идват, ако са имали температура през последните 24 часа, сополите сами по себе си не са табу. Това потвърждава моята абсолютно неекспертна теория, че децата в детските градини боледуват много не само заради обмена на вируси, но и заради стреса от раздялата с дома и близките, кофти отношението и т.н.  (Има все пак и научни изследвания, които показват доста завишени нива на кортизол месеци след тръгването на градина, а кортизолът е хормон на стреса и може да влияе върху имунната система. Има и такива, които показват обратнопропорционална връзка между качеството на детските градини и нивата на кортизола у децата на вързаст 3-5 години в тях.)

Интересно би било да се съпостави цената на отглеждането на едно дете в шведска и в българска детска градина, но ми се струва очевидно, че основните разлики не са толкова в „материалната база“, колкото в отношението, начина на мислене и ценностите, на които се базира обществената грижа за децата.

Comments are closed.