ресурси

 

October 2017
M T W T F S S
« Mar    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

Привързаност: път към изграждане на усещането за сигурност

автор: Люба Пенчева

MsD психолог, психодрама асистент

Писането е като готвенето. Можеш чудесно да се справиш, използвайки добре позната рецепта и да се получи стилистически издържан продукт. А може и да напазаруваш всичко необходимо, да започнеш да твориш (като забравиш за половината от иначе ключовите си продукти; да откриеш неподозирани подправки в шкафа) и да се получи нещо неповторимо. И в един момент просто си казваш „достатъчно”, всяка следваща дума би пресолила. Не, не се опитвам да претендирам, че имам високи постижения в кухнята или на клавиатурата. Просто предпочитам да правя двете неща (а и много други) с удоволствие и спонтанност.

Защо ли всъщност написах това, когато искам да посветя следните пасажи на един ключов акцент от отглеждането на детето – сигурността? Защото в живота много истински неща се случват когато човек намери баланса в душата си и следва своя усет.

Сега няма как да не се захвана за последното.

Да намериш със сърцето си стъпка по стъпка твоя си път. Това резонира с особено голямо значение в родителстването. Изразът „привързано родителство”  чух доста след като бях изяснила пред себе си как бих искала да отглеждам децата си, колко да им дам от вниманието си, от времето си, какво от разбиранията си за света. Е, не беше всъщност изобщо толкова лесно, защото те ме изненадват със своята същност. И така понякога искат повече отколкото на мен ми се иска да давам, понякога аз искам да откликна, а те търсят отклик от другиго, понякога моите разбирания се сблъскват с други концепции и търсим криволичещия път на баланса в семейството.

Има много казано и писано за различни подходи при отглеждане и възпитание. Така, както има много възможности да изберете съвършеното меню. Но има едно малко „обаче”. Обаче, правилен, съвършен или перфектен са съвсем субективно оцветени прилагателни.

В неволното подреждане на света около нашите деца е важно да търсим едно основно ключово необходимо нещо – сигурност. В психологическата литература това се определя като „вътрешен покой, идващ от убеждението за липса на опасност. Сигурността е една от основните потребности на човека, главно условие за неговото психично здраве.” (Речник по психология, Н. Силами, Larousse S. A., 1991)

В широкопопулярната пирамида на човешките потребности, Ейбръхам Маслоу поставя сигурността веднага след задоволяването на физиологичните нужди: храна, вода, сън, здраве. Йерархично следват принадлежност, увереност, самоусъвършенстване. Това е последователност, която е установено, че възрастният търси, с цел да функционира като зряла личност. Какво обаче става при децата? За тях задоволяването на всички нужди минава през обгрижването от възрастните. За майките и бащите, направили избора да практикуват привързано родителство, е характерно, че постигат много по-голямо ниво на осмисленост на отговорността, която тази им роля налага. Осъзнато или не, откликването на сигналите на бебето, задоволяването на всички нужди и готовността за безгранични ласки и внимание спомагат за изграждане на сигурен и предсказуем свят. Едва на тази база могат пълноценно да се изявят следващите нужди – от общност, към която да принадлежиш до лично удовлетворение от своята собствена същност.

Как практически се изгражда това усещане? Представете си, че сте беззащитни и напълно зависими от обкръжаващите ви. Дори не знаете, че сте малки, защото тези категории за вас са неизвестни. Гладни сте и винаги, когато почувствате това, веднага получавате топло мляко. Уморени сте и неусетно сте на уютно и спокойно място. Самотни или болни сте и топло и даряващо спокойствие същество ви обгръща и единственото, което чувате е ритмичното туптене на сърцата ви в синхрон. Звучи добре, нали? Непознатият за вас свят е отворен към нуждите ви. Откликва адекватно всеки път. И всеки следващ път, когато копнеете за нещо, знаете че ще го получите с любов. Няма изчакване. Няма въпроси кога? и дали? Няма стрес. Това е предсказуемост. Това е сигурност.

Не винаги всичко може да се случи толкова хармонично, като в безвремието на утробата. Затова малките същества имат вродена склонност да търсят всячески отклик на своите нужди. Според индивидуалните им особености, те имат и възможност компенсаторно да задоволяват някои от тях, например нуждата от сигурност. Как го постигат това? Като намират обект на привързаност в лицето на някоя плюшена играчка, копче на одеалце, ъгълче на възглавница. Понякога още от рождението си се привързват към биберон. Друг път някоя дрешка става по-специална и обичана.

С проведено изследване за наличието на взаимозависимост между начина на отглеждане и привързаността към любима играчка, тази хипотеза се потвърди.

В допитването се включиха родителите на 89 деца, като от тях 37 са момичета и 52 – момчета. От наличните данни се видя следното: над две трети от децата, които имат любим предмет, са кърмени под една година или са хранени с адаптирано мляко от най-ранна възраст. Съответно децата, чиито майки са ги кърмили над 24 месеца и имат любима играчка са единици. При това, самото намиране на любим предмет е станало също доста по-късно във времето. Като полът на детето не е фактор. Привързване към играчка след 2.6-3 г. възраст вече има друг емоционален контекст, различен от изследвания, а именно – това е възрастта на навлизане в ролевата игра и често децата търсят свои специални приятели (под формата на играчка или въображаеми), затова в тази възрастова група всъщност не се наблюдава посочената зависимост.

Безспорно храненето е важен аспект от цялостната визия при отглеждането на дете от нулева възраст, наред с подхода при задоволяване на нуждата от сън, на потребността от човешка топлина и внимание. Но в няколко случая родителите конкретно визират началото на привързаност към специален предмет с тръгването на ясла или детска градина, така също се наблюдава съвпадение с периода на отбиването. Друг път те сами са насочили детето да има свое приятелче, с цел по-лесна адаптация при промяна на обстоятелствата – пътуване, гостуване и т.н. При повече наблюдателност и усет, самите родители могат да забележат още важни събития, които предопределят подобно привързване – като прекарано заболяване, поява на нов член в семейството или раздяла, но много от вълненията на детската душа могат да останат заключени.

Трябва да призная, че въпреки че данните показват тенденции, не може да има еднозначно очакване, че ако постъпваме еди как си нашето дете ще реагира по конкретен начин. Ролята на още множество фактори като начин на общуване с децата, ритуал на приспиване, честота и качество на внимание, са безспорно значими, но трудно се поддават на систематизиране. Важно влияние върху изграждането на малките личности има и числеността на семейството, поредността на всяко дете, контактите с други деца, с животни, в начина на опознаване на света, наред с вродените характерови особености на всяко детенце. Отделно факторите на средата, стресовите ситуации, здравословни или емоционални проблеми оставят своя отпечатък. Децата ни изненадват и в това е красотата на взаимоотношенията ни. Моето лично усещане е, че в тях има мъдрост, която ние сме неспособни да възприемем цялостно, обременени от реалността и вероятно възрастта. Стремежът да дадем почва на това богатство да се разгърне и да ни открехне ниша към себе си, е това, което като осъзнати родители, можем да следваме.

Една майка ме попита: детето ми има любима играчка – това лошо ли е? Няма правилен отговор. Това именно, което трябва да усетим е – как е за нас и за детето ни. Родителстването е отговорност, която всеки пречупва през своето светоусещане и прави за децата си онова, което неговото същество разбира като правилен подход. Добро и лошо са категории, които имат субективна натовареност. Неминуемо, обаче, когато зад решенията стои чисто майчино сърце, то детето усеща това.

Любимата играчка наред с формирането на предсказуем свят и доверие, се свързва с усещането за сигурност – твърдение, което излиза и от споделяния на самите деца. Има деца, които живеят по начин, че до късна възраст не се разделят с майка си например – нито за отиване в детска градина, нито за заспиване отделно. В тази сигурна и предсказуема от гледна точка на тяхната психика ситуация, привързване към външен обект не се осъществява. В градацията на психо-социалните стадии на здравото развитие, родителят играе ролята на пазител. Тук ми хрумва въпросът: дали обаче, ако обстоятелствата рязко се променят, такова дете би било подготвено за самостоятелно изграждане на сигурна среда? Например: дали ще си вземе играчка в болницата и дали тя изобщо може да му донесе това сакрално усещане за сигурност.

Независимо дали нашето дете прилича на ретро рисунка – не се разделя с плюшеното си мече, дори за да го изпере мама, дали си играе с копчето на одеалцето си точно преди да потъне в царството на сънищата или пък всяка вечер паркира различни коли по свой специален начин до леглото, ние трябва да уважаваме този детски избор. Това не е рационално решение, това е спонтанна нужда. Оценявайки значимостта на детския избор, отново помагаме за изграждане на доверие в света.

За мен лично носи голямо спокойствие възгледът, че психиката е саморегулираща се система, която осъществява баланса с околния свят. В най-ранната възраст възприятията от света и поривите от безсъзнателното са почти слети. Неосъзнатите детски стремежи да изградят усещане за цялостност са достойни за уважение. От тази гледна точка, наред с това, което родителите ми предоставиха, виждам че децата са в перфектната позиция по дискретен начин да търсят своята сигурност.