ресурси

 

June 2021
M T W T F S S
« Nov    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

„Плейгрупа Приятели“ и пътят на една мечта

На 11 май 2011 г. отпразнувахме една специална дата – четвъртият рожден ден на „Плейгрупа Приятели“, който постепенно прерасна и в рожден ден на “Плейцентър Приятели”. Започнахме през 2007 г. Събирахме се група майки с малки и по-големи деца в столичен детски клуб, разказвахме и драматизирахме приказки, пеехме песнички, правехме простички арт проекти с децата… и така неусетно те учеха нови неща, социализираха се, намираха приятели, а ние обменяхме идеи за раждането, кърменето и възпитанието на децата и си мечтаехме за наше място, където да се събираме всеки ден и да отглеждаме децата по модела на новозеландските плейцентрове.

След двегодишни усилия, след много идеи, срещи, семинари, бизнес планове, след множество огледи, най-после сбъднахме мечтата си за дом. Първият родителски кооператив у нас, „Плейцентър Приятели“, отвори врати преди 2 години, на 1. 06. 2007 г. Не беше мечтаната къща с двор; но пък беше уютен, цветен, добре оборудван апартамент на удобно място близо до центъра на София.

Малко след това спечелихме и първия си проект – „ЕкоЦентър Приятели“, и в продължение на година, с много ентусиазъм, доброволен труд и усилия, с много помощ от други доброволци – приятели, съмишленици и непознати хора – изградихме едно прекрасно кътче за нашите деца и за децата от квартала. Така донякъде решихме проблема с липсата на двор, а и показахме на децата си как мечтите се превръщат в реалност и как усилията дават плод.

Спечелихме и още един проект – „Алтернативни модели на грижите за децата“. С негова помощ проведохме серия срещи и семинари за бизнес управление на кооперативи, за образование и възпитание на децата. Научихме много неща. Сработихме се като екип. Написахме серия от статии, насочени към стартиращи родителски кооперативи. Проведохме и прес-конференция за кооперативите като алтернатива на детските градини и предизвикахме голям обществен и медиен интерес.

През цялото време обаче не спирахме да работим по основния си проект – „Плейцентър“. Започнахме с групи за игра през лятото на 2009 г. (имахме вече натрупан опит), като различни майки се редуваха на доброволен принцип в организирането на ежедневните занимания за децата (събираните такси ни помагаха да покрием наема). От есента на 2009 г. вече имахме прекрасна учителка на постоянен трудов договор и изведнъж стана много по-лесно да оставим децата в нейните ръце и да освободим няколко часа за други неща, а полудневната занималня за деца замени групите за игра.

Финансовата криза обаче не подмина и нас, трудностите и болестите през зимния сезон също си казаха думата и през пролетта на 2009 г. се наложи да се разделим с учителката си. Продължихме сами и през есента на 2010 г. вече имахме твърда група деца и ангажирани родители, редувахме се с дежурствата и си деляхме разходите по поддръжка на центъра; най-после постигнахме финансова устойчивост. Правехме графици с дежурства, закупихме книжки от одобрена от МОН система за обучение в детските градини, която допълвахме с много други книжки и креативни идеи от интернет, беше чудесно да видим как моделът на родителския кооператив работи на практика… но се оказа по-трудно, отколкото си представяхме. Често боледуващи деца (и отсъстващи родители); пътувания и отново отсъствия; възникнали служебни ангажименти… всичко това непрестанно спъваше опитите ни да изградим постоянен график. Огромното предимство на плейцентъра – свободата и гъвкавостта – се оказа и най-големият му недостатък. Разстоянията се оказаха друг сериозен проблем за хората, събрани от обща идея, но идващи от по-далечни краища на София, за да бъдат заедно. Порасналите ни деца и необходимостта майките да работят по-интензивно също оказа влияние. Плейцентърът е чудесно място, което обаче изисква сериозен ресурс, за да се поддържа в движение – не само финансов, а най-вече човешки ресурс.

Не на последно място, като проблем бих изтъкнала липсата на подкрепа от страна на държавата за подобни начинания. Във всички страни, които проучвахме, родителските кооперативи съществуват благодарение на сериозната финансова и друга подкрепа от страна на държавата. При нас това все още не е факт и може би ще отнеме години, докато се случи. Писмото ни с предложения до Министерство на образованието не постигна желаната промяна, а нямаме време, което да посветим на активно лобиране.

И така, решихме, че в края на май 2011 г. „Плейцентър Приятели“ ще затвори врати. Разбира се, всяка раздяла с хора и места, които обичаш, е трудна; но сме благодарни, че успяхме да осъществим една мечта и да създадем сами прекрасна среда за децата си в продължение на 2 години.  И сме пълни с надежда, че създаденото дотук няма да се изгуби. Надяваме се да продължим да сме заедно и след като загубим мястото си – изградените през последните години приятелски отношения и между децата, и между майките са нещо, което със сигурност не искаме да загубим. Надяваме се да намерим друга форма на съществуване и като сдружение и да сме полезни на други хора с малки деца. Надяваме се опитът ни – и положителният, и негативният – да е полезен за многото други кооперативи, които се сформираха в последните месеци или са в процес на създаване.

Смятаме, че кооперативът е една добра алтернатива както за деца в яслена възраст, така и за деца в предучилищна възраст, които от следващата година ще трябва да седнат на училищните скамейки още на 5 години. Кооперативът е чудесна възможност за привързани родители и деца, които искат да останат по-дълго заедно или да направят прехода към детска градина по-плавен и безболезнен; за хора, които имат общи идеи и възгледи и искат да отглеждат децата си заедно; за всички, които са готови да се посветят на децата си през първите години от живота им; както и за тези, които не желаят или не могат да поверят децата си на държавните детски градини, а не могат да си позволят частни такива. Но за да се случат нещата, трябва да се облекчи режимът за откриване на центрове от подобен тип (в сегашното законодателство кооперативите не са упоменати, така че се налага да се следва реда за откриване на детска градина – непосилна задача за група ентусиазирани майки); да се разпишат критерии за качествена грижа в отглеждане на децата, за да няма компромиси и рискове за здравето и живота на децата; да се предвиди финансиране за изпълняващите тези критерии; да се осигури подкрепа и обучения за родителите, решили да тръгнат по нелекия път на родителския кооператив… дълъг път, по който „Плейцентър Приятели“ направи първите крачки; надяваме се други да продължат след нас и да го извървят до края.

текст: Еми Славова

Comments are closed.