August 2014
M T W T F S S
« Mar    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Новият проектозакон за предучилищното и училищното образование - гъвкавост, автономност и децентрализация - дали?

На 14. 02. 2012 г. МОМН представи новия проектозакон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). „Мисля, че е изключително добър, защото българското училище ще стане по-динамично, по-гъвкаво, по-автономно,  ще засилим  децентрализацията, прозрачността и гражданския контрол, което е изключително важно,“ са думите на министър Сергей Игнатов при представянето на проектозакона (http://www.minedu.government.bg/news-home/2012/12-02-14_proektozakon.html).

Дали наистина е така обаче ще опитам да отговоря през един конкретен казус, с който се занимавам през последните няколко години – този за родителските кооперативи.  Захванах се с тази кауза – създаването на първия родителски кооператив у нас, популяризирането на кооперативите и легализирането на кооперативите – по няколко причини. Първо, вярвам, че родителите могат и трябва да играят активна роля в живота на децата си. Второ, смятам, че проблемите, с които се сблъскваме (като например липсата на места в детската градина) могат да бъдат решени, ако като активни граждани обединим усилия и си помогнем сами. И трето, защото съм убедена, че като гражданско общество сме длъжни да правим ежедневни усилия да помагаме не само сами на себе си, а и да променяме обкръжаващата ни реалност към по-добро и да проправяме пътеки за идващите след нас.

Близо три години след създаването на първия кооператив вече има десетина кооператива в столицата и са на път да бъдат създадени десетки други, не само в София, но и в цялата страна. Проведохме срещи с представители на МОМН, включително и със заместник-министър Милена Дамянова; включихме се в работна група по обсъждане на новия проекто-закон; писахме предложения, които да направят законно съществуването на кооперативите (които в момента съществуват по-скоро на принципа „всичко, което не е забранено, е разрешено“).

От разговорите си с институциите обаче стигнах до следните изводи:

  1. Ако искаме кооперативите да съществуват легално, то просто трябва да ги регистрираме като частни детски градини. Тази процедура обаче е скъпа, административно тромава и в повечето случаи непосилна за група родители – и съответно неприложима.
  2. За да съществуват кооперативите при настоящите условия – не в обекти с обществено предназначение, а в частни домове (макар и добре оборудвани, обезопасени, обзаведени подходящо), то трябва да бъдат приравнени с домашно образование – нещо, което МОМН отказва да приеме на този етап.

С две думи, на този етап кооперативите остават в сивата зона и държавата няма готовност да ги припознае като алтернатива, въпреки неспособността си да осигури места за всички деца в предучилищна възраст и въпреки все по-ниско падащата възраст на задължително предучилищно образование (по новия закон – 4 г.).

По-лошото обаче е, че потенциално те подлежат и на санкции, според административно-наказателните разпоредби, и то не по един, а по два члена:

Чл. 343. (1) Родители, които не осигуряват присъствието на децата си в детскaтa градина или в училището, за времето, през което те подлежат на задължително предучилищно или училищно образование, се наказват с глоба в размер от 50 до 150 лв. При повторно извършване на нарушението глобата е в размер от 100 до 500 лв.“

Чл. 344. (1) Наказват се с глоба, съответно с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв., физически или юридически лица, които:

1. организират и провеждат, без да са получили разрешение или без да са открити при условията и по реда на този закон, дейности по отглеждане, възпитание и обучение на деца от 3-годишна възраст до постъпването им в І клас с цел осигуряване на подготовката им за училище в съответствие с държавния образователен стандарт за предучилищното образование и/или с цел издаване на документ за завършена предучилищна подготовка.“

Т.е. законът не само не създава условия за алтернативни форми на образование на децата, но и предвижда санкции за подобни опити от страна на родители. А това със сигурност няма да направи образованието „по-динамично, по-гъвкаво, по-автономно“, нито пък ще го децентрализира. Нужно е наистина да се мисли в посока на алтернативи; да се създадат условия за съществуването на различни форми на обучение и за валидиране на придобитите знания чрез система от тестове и сертификати; нужно е да се премахнат глобите за непращане на дете на училище или най-малкото това да се прави само ако се установи, че наистина правата на детето да получава образование са нарушени (тук възниква въпросът няма ли в представите на законотворците по-сериозни и опасни за децата нарушения от това да им бъдат организирани неформални занимания „с цел осигуряване на подготовката им за училище в съответствие с държавния образователен стандарт за предучилищното образование“? А ако тези занимания са с различна цел, също ли подлежат на санкции?). И макар че аз разсъждавам главно от гледна точка на кооперативите, тези разпоредби всъщност засягат много по-широк кръг хора и организации, които предлагат алтернативи в отглеждането и обучението на децата.

В заключение, похвално е това, че МОМН въвлече широк кръг от хора и организации в изготвянето на новия проектозакон и че го постави на обществено обсъждане – това наистина е сигнал за демократизиране на процеса на вземане на решения по важни обществени въпроси. Истинският знак обаче ще дойде, когато Министерството покаже, че може не само да пита, но и се вслушва в получените предложения. А предложенията за либерализиране на предложения модел идват от най-различни посоки – едно доказателство, че обществото е узряло за повече автономност и свобода.

Емилия Славова, председател на сдружение “Плейцентър Приятели”

Comments are closed.